Има ли скейтъри в този форум? Много им се кефя, абе изобщо много им се радвам и тъй като малко хора знаят историята на скейта, ще ви я постна, ако на някой му се чете, поне за обща култура да остане
В началото, карането на скейт беше нещо лесно...
С нищо повече от дъска с колелца от кънки, уличните сърфисти от 30-те, 40-те и 50-те години на ХХ век са имали проста задача: да намерят някой хълм и да се спуснат по него. Главната цел била просто да се задържат на дъската и да избягват препятствия. Имайки предвид скромните способности на скейта по това време, както и лошия терен, това не било никак лесно. В днешни дни, благодарение на подобрения в дизайна и материалите, скейтбордистите имат много по-големи възможности.
В шеметна летяща акробатика, скейтъри прескачат и се пързалят по препятствия, правейки флипове и завои с все по-голяма сложност. За наблюдатели и начинаещи е трудно да проследят всички движения, и невъзможно да намерят отговор на въпроса - "Как по дяволите правят това?" Съвременните скейтбордисти сякаш опровергават законите на физиката, и сякаш не съществува граница в това, което могат да направят.
_____________________
*********************
История на скейта
Скейтът има богата история, която започва доста по-рано отколко повечето хора си мислят. Първите скейтове приличали по-скоро на лагерници и били изобретени още през 1900 г. Тe представлявали колела от кънки, заковани на дъски. Някои даже имали прикрепени щайги в които се седяло. През следващите пет десетилетия щайгата изчезнала, и скейтът започнал да става такъв, какъвто го познаваме днес.
През петдесетте години били направени модификации на машинките, което направило скейта много по-маневрен. По това време сърфингът станал изключително популярен, и хората започнали да го свързват със скейта. През 1959 г. бил продаден първият Roller Derby Skateboard с глинени колелца.
Към 1960 г. се появяват страшно много последователи на скейта, които се увеличават многократно, след като издателят на Сърф Магазийн, Лари Стивънсън, започва активно да рекламира този нов спорт. Неговата фирма Махака прави първите професионални скейтове и формира отбор през 1963 г.
Първото състезание по скейт е проведено в основното училище в Ермоса, Калифорния, през 1963 г. През 1964 г. сърф легендата Хоби Алтер се съюзява с компанията за сокове Вита Пакт и започва производството на Хоби Скейтбордс. Докато повечето скейтъри карат по улици и тротоари, няколко смелчаги решават да се пробват в празни басейни. През 1965 г. международни състезания, филми и списания издигат скейта до нови невиждани висоти. За три години са продадени над 50
милиона дъски, но изведнъж през есента на 1965 г. скейтът изчезва.
Този първи срив на скейта е резултат от некачествена продукция, прекалено много "изобретателност", както и обществено недоволство от безотговорното каране. Компаниите били толкова заети с производството на нови и нови скейтове, че не правели никакви нововъведения. Някои фирми правели нови колелца с по-добро сцепление, но повечето били от глина. Това правело карането много опасно и скейтърите падали навсякъде. След много злополуки и няколко смъртни случая, скейтът бил забранен.
През следващите осем години, скейтъри имало само в Санта Моника, Калифорния. По това време Лари Стивънсън изобретил киктейла и се опитал да възроди скейта, но без особен успех.
През 1970 г. сърфист на име Франк Назуърти посетил свой приятел във фирма за пластмаси в Пърсевил, Вирджиния. Там се произвеждали уретанови колелца за кънки. Франк разработил нов тип уретанови колелца. Както се очаквало, те нямали нищо общо с глинените. Франк рекламирал своето изобретение в Сан Диего. Първоначално срещнал голяма съпротива, но постепенно в Калифорния скейтът бил преоткрит.
В началото на 1973 г. колелцата "Кадилак" осигурили нов бум на скейта. Производители като Bennet и Tracker започнали да правят машинки специално за скейт. Появили се много нови фирми за дъски и пазарът бил залят от идеи и продукти. Скейтбордър Магазийн влиза отново в тираж. Брус Лоуган, Ръс Хоуел, Стейси Пералта, Том Симс и Грег Уивър стават главни фигури в скейт индустрията.
Първият скейтпарк е построен във Флорида през 1976 г. и е последван от стотици други в цяла Северна Америка. Карането на рампа изместило фристайла. Дъските за скейт станали по-дълги с 6 см. Това увеличение в дължината направило скейта много по-стабилен на вертикални повърхности. Известни скейтбордисти са Тони Алва, Джей Адамс, Том "Уали" Иноуе. Уес Хампстън и Джим Мюир направили първите изрисувани дъски под марката Dog Town.
През 1978 г., Алан Гелфанд измислил оли-то. Скейтъри пренесли триковете от рампата на равното. Скейт културата се омешала с пънк и с ню уейв. Благодарение на Върнон Кортланд по дъските започнали да се появяват черепи.
Карането в басейни станало много популярно. Благодарение на новите технологии, скейтърите летели все по-високо. Но поради проблеми със скъпите застраховки, скейтпаркове фалирали. Към края на осемдесетте скейтът пак изчезнал - с появата на BMX, много хора изоставили спорта. Останали съвсем малко скейтъри, които продължили да карат по басейни и саморъчно направени рампи.
Trasher Magazine излиза през 1986 г., като се опитва да достигне верните почитатели на скейта. По състезанията няма хора, а и наградите са нищожни. През 1982 г. Тони Хоук печели първото си състезание в Дел Мар Скейт Ранч. В следващите години производители като Santa Cruz, Powell Perata ,Tracker, както и Transworld Skateboarding отново започват да печелят.
Към 1984 г. на мода е карането на рампа, както и стрийтстайлът. Първият филм с трикове на Bones Brigade добива огромна популярност. На рампата шампиони стават Тони Хоук, Кристиан Хосои, Ланс Моунтън и Нийл Блендър. В стрийт скейта Марк Гонзалес, Натас Каупас и Томи Гереро издигат оли-то до нови висоти. Родни Мулен доминира във фрийстайлът.
В средата и към края на осемдесетте има три основни фирми за скейт - Powell Peralta, Vision/Sims и Santa Cruz. Някои скейтъри печелят по $10,000 на месец. Националната Скейтборд Асоциация (NSA),чиито председател е Франк Хоук, организира състезания в Северна Америка и по целия свят. Кецовете на Airwalk, Vans и Vision, както и скейтърските дрехи, добиват огромна популярност.
Постепенно карането на рампа е изместено от стрийтстайла. Няколко про-скейтъри основават собствени компании за скейт. Един от първите е Стийв Роко, собственик на World Industries. С раждането на ню-скул скейтбординг, всичко се променя. Фокусът се прехвърля към правенето на трикове.
Световната рецесия през 1991г. бележи нов спад в популярността на скейта и много компании фалират. Повтарят се събития от минали години. Скейт списанието Big Brother излиза от 1992 г. и към 1995 г. скейтът пак е популярен, благодарение на Екстремните Игри на ESPN 2 (X-Games). Производителите на кецове започват отново да печелят. Появяват се нови компании с различни идеи и собствено отношение. Това е четвъртото завръщане на скейта.
В края на деветдесетте скейтът си остава стрийтстайл и индустрията е запълнена от безброй производители. В много от случаите професионални скейтъри разработват свои продукти в свои фирми. Лонгбордингът се преоткрива и спускането със скейт вече се нарича стрийт люж. Благодарение на промяна в законодателството, в Калифорния отново се строят скейт паркове.
През последните 40 години скейтът имаше своите добри и лоши моменти. Лоша продукция, проблеми с безопасността, високи застраховките и рецесии допринесят за редица спадове в популярността. Скейтът вероятно никога няма да изчезне напълно, просто защото е един толкова приятен спорт.
Индекс 
Галерия 
Търсене 
Регистрирайте се 
Вход 
Съб Ное 25, 2006 10:12 pm
!
Беше много бърз преди да падна с него по баира! 
